Дните си броях допреди ден,
безмълвно чакайки си края,
защото вече крайно бях сломен
от факта, че в живота си нехая.
За мен годините летяха вечно
и в бързината им изгубих смисъла –
очите си затварях за небето звездно,
ушите заглушавах за звука на ритъма.
Залегнал във леглото бяло
със завивки от коприна
никога не осъзнах изцяло
как живота ми отмина.