perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2308
16 dic 2020, 19:55

В което няма... 

  Poesía » Otra
1062 1 3

Не крия страстите си, в бурните ми нощи

от себе си присъди съм отнел,

в които нямам спомен, живи мощи

е туй, което никога не съм приел,

но да не търсим миналото е измама,

приличаща на мъртъв идеал,

аз имам себе си и нямам само,

което някому и в повече съм дал.

Сега заслушан съм в "Султани на суинга"

и в екота на празно разделените стени,

в шума от пясъка на  живата пустиня

и в нас отдавна ненатрапени вини,

защото тука сме разнопосочните и оцеляхме

дори сред финтовете в ложетата на Прокруст

и само страстите си не събрахме

на покрива на онзи носталгичен блус...

Небето синьо е, след всеки поглед

високото, това, което някак си разбрах,

е туй, в което вярвал съм у Бога,

в което няма страх, където няма страх.

© Димитър Станчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Доста трудно ми е за четене. Може би такова е било чувството ти, забъркващо. Не че не разбирам, но е трудно за проследяване, уморително С финалните редове не е така, там ми е хубаво
  • Много ми хареса!
  • Това, в което вярваме, трябва да изживеем!
    Силен стих!
Propuestas
: ??:??