26 mar 2007, 15:10

В кошера на делника 

  Poesía
834 0 8

Мозъкът се гърчи от хиляди въпроси
подобно кошер, пълен с пити мед.
В килийките му нерешени нови носят
и го запълват като с цветния прашец


пчелите-мисли там, и все се надпреварват
коя по-бързо пътя си да извърви,
но идва все един след друг товар и
денят си отминава, а още работа кипи...


Спокойствие, къде си, че не те улучих
във  хаоса на кошера, така голям.
Аз уж стопанка съм, а пък не се научих
да спра жуженето. И тихо да е там.


А може би сънят ще ме привика
във своята прегръдка да ме приюти.
Дано да има отговори на въпросите ми,
а утрото... да бъде ясно пак като преди.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??