В края на лятото

Пеят щурците.Отива си лятото.

Махат за сбогом морски вълни.

Бяхме със тебе… бяхме най-богатите,

па макар и за няколко дни.

Пеят щурците. Тъгуват за лятото

с мириса тръпен на полски треви.

Как ни люлееше в топли обятия

лунната нощ-влюбени и добри!

Пеят щурците. Прощават се с лятото.

Малко да можеха да го задържат!...

Светят в бялата нощ като разпятие

телата ни, вплетени за последен път.