В кротките подмоли на живота
в реката тиха, в хладката вода
събух обувките и топнах си краката
и въдицата пуснах – риба да ловя.

Голяма жега, нищо че на сянка
избрах си място за да поседя!
Дали да не се топна цял в водата
тялото си да поразхладя?

А може даже в подмола риба
с ръце да хвана, като на шега
Направих го. Съблякох се и влязох
и с ръце зарових в калта.

Усетих нещо в пръстите да шава
прохладно, гладко, като кожа на жена.
На радостта в сърцето ми жаравата
разпали се, като от огъня главня!

Борбата беше дълга, много тежка.
Дори наложи се да глътна и вода.
Но секна в мене устрема младежки.
Не беше риба. Беше си змия.