В кръчмата... 2
Южни ветрове излезли
ли повяха от далече,
ѝли искаш да сме трезви
скъпа моя в тази вечер!...
...Пóврага днес всички кръчми,
тостовете да заглъхнат,
нека дъбовите бъчви
в мрачни изби да разсъхнат!...
Виното им да прокисне
в чашите недоизпито,
паяжина да провисне
и да оплете вратите!...
И дори да се докаже,
нѝй че пили сме без мярка,
нека остарее даже –
и Красивата кръчмарка!...
И певицата ни, дето
като гургулица пее,
(толкоз щедра в деколтето!)
нека също остарее...
********
... В тази Трезвеност абсурдна
искам вечерта да върна,
във която ти се втурна
и Животът преобърна...
Със усмивка дяволита,
(персонаж от друга класа!)
дръзко келнера попита:
„Има ли свободна маса?”
Възхитително –прекрасна
в явно чувствена нагласа,
а Съдбата май те тласна
в нѐя нощ към мойта маса...
Трябваше да те погледна
само, за да проумея,
че в Красивата легенда
искам с теб да заживея...
Не попитах от къде си
и защо дошла бе тука...
Някому ли си метреса,
но побягнала от скука?...
... А легендата, в която
заживяхме от тогава,
беше нещо непонятно:
– като танц върху жарава...
Тръгнахме си в нѐя вечер
влюбени от тази кръчма,
обещавайки си, вече
нищо да не ни разлъчва...
... И след туй се заредиха
нóщи пълни със безумия:
–ураганни страсти виха
с вълците при пълнолуния...
Но легендите се знае
в ехото от вековете,
че са тъжни често в края
и реални в страховете...
Ти не скочи от скалата,
(други времена са вече!)
но те грабна южен вятър
и отвея на далече...
********
... Някой ден ми омилява
за легендата прекрасна
и във кръчмата тогава:
искам „старата” ни маса...
11.06.2016.
© Коста Качев Todos los derechos reservados