В кръчмата 2

...от толкоз кръчми по света,

как точно моята улучи?...

... По бóжа милост ли влетя́,

илѝ те Дяволът поду́чи?...

... и се обърках: откъдѐ

във тази нощ (не най-прекрасна!)

Съдбата да се заядѐ

ли, към масата ми днес те тласна?...

А бях самотен, тъжно сам,

и в кръчмата меланхолично

със барманът полупиян

общувахме си едносрично...

... Теб кой ли вятър те довя́,

какво ли трябва да забравиш,

че прелестната си глава

на рамото ми да поставиш?...

Но през прозореца, отвън

една луна несподелена

сега напомня ми, че съм

и аз от твоята: „вселена”...

... А кръчмите са като гроб:

обратно чувствата не връщат.

(Тъй, спомени от друг живот

без страстите остават всъщност...)

... но áко две душѝ сега

самотни в кръчмата крайбрежна

се слеят тази нощ в една

„критична маса”  неизбежна,

възможно е: внезапен взрив

душите тъжни да разтърси

и в порив див, нетърпелив

той щастие за тях да търси...

...А Любовта нахлула тук

по масата им да потропа,

като разкошен махмурлук –

след Тежкият запой в Живота!...

март.2021.