В кръжок по ръкоделие
С ръце рисувам те бавно
и дъхът ми изтръпва!
Ти,
с влажни устни ме следвай...
И задълго не тръгвай!
Плавно нижа
шева си -
на форми сладки по тебе...
Ти,
с продължителни
глътки,
повтаряй това ръкоделие...
Измислям те жадно,
копнежно,
изпиваш ме в жар и омая...
А после ритъмно,
нежно,
пусни ме в теб да...
витая...
П.П.
До Lingerie:
Приеми предизвикателството. Чакам твоя поетичен отговор. Тъй като не вярваш в любовта. Стиховете ти са много дълбоки, особено "... старите вълни..."
© Десислава Вълова Todos los derechos reservados