На прага ти сега стоя,
пусни ме вътре, в теб да вляза,
и заключи след мен врата,
за гостите дошли с омраза.
Наситих се на фалша да чета,
подгизнала съм цялата от скука
и за комплексите на рими в суета,
днес вече ми не пука.
Изтрий сълзите ми с ръка
и ме пусни в сърцето ти да вляза,
а там да видя диаманти, от душа
написани с любов, а не в зараза, ...