В ЛЕНИВИТЕ СЛЕДОБЕДИ НА ЮЛИЙ
... в ленивите следобеди на юлий, из топлите поли на есента,
защо ли Времето не ни потули, преди да дойде краят на света,
да съхраним с теб пухчето надежда и стръкче от вселенската Любов,
с която Господ всекиму отрежда миг светлинка пред вечния покров,
да се целуват влюбените в чата, помъкнали торба с търчи-лъжи,
и капчицата дъжд върху тревата по своя път – отвъд, да продължи,
из думите мъдрецът да се лута, глупакът пак да кърти канари,
аз да ти сложа бяло цвете в скута, наместо две кесии със пари,
пак да плетат в дъбравите момчета венчета – из девойчини коси,
и да намери най-подир поетът финална рима в своето станси,
и вятърът косите ти да брули, на Бога всеки ден да те чета! – ...