1 abr 2007, 17:13

В любовта безкрайна няма грешки 

  Poesía
883 0 4

 

 

Той:

- На времето ни станах аз следовник

по нишката на чувство всеотдайно,

но ти защо твърдиш, че съм любовник,

погубвайки приятелството трайно?

 

Тя:

- Не мисля, че в нещо си виновен –

самата аз сърцето си отдавам,

но друг въпрос ме мъчи – по-основен:

за смисъла на туй, що с теб създавам!?

 

Той:

- Но защо тогава днес ме обвини,

че пътят извървян е бил греховен,

та с теб твориме само добрини,

а ти ми казваш, че съм пак виновен?!

 

Тя:

- Живота ми направи тъй забързан,

но защо от туй се чувстваш задължен –

чрез дистанцията не си обвързан:

иначе денят ни си е накърнен!

 

Той:

- Огънят в основата положих,

а той отхвърля грешките неволни

и затова на тебе ти възложих

да спреш с изразите недоволни!

 

Тя:

- Съгласна съм с теб, но при мен слезни -

интимно ни минават часовете,

не поставяй всяко зрънце на везни,

защото ще задухат ветровете.

 

Той:

- В съдбата ти положих ценен праг -

да можеш да живееш като цяла,

а ти призна, че съм ти мил и драг,

прераждайки се като пролет бяла.

 

Тя:

- Двамата с теб живеем в ласка –

защо си толкова голям неверник,

та тя уверено деня ни тласка,

макар на чувства да си и скъперник.

 

Той:

- В любовта безкрайна няма грешки,

а преживяването е човечно

и с него крачим в бури тежки,

разбирайки, че туй е нещо вечно.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Привет, Цветане! Честит имен ден! Правиш съдържателен коментар.
  • Здравей, Светла! Добре дошла!
  • Любовта, която описваш говори с езика и на текущите проблеми, но оставя и впечатление за постигната цялост между двамата, което ме впечатлява.
  • Много мъдро, мило и топло!Браво!
Propuestas
: ??:??