В махалата
В Драгойново съм, в Махалата,
в която се родих и бях.
Аз мойте спомени богати
във други стихове възпях.
Стоя на малкото площадче.
"Еврейската чешма"шурти...
Ний тук градихме малко "Райче"...
Съдбата ни го разгради!
Тук бяхме няколко момчета,
и всички на един акъл.
Израснахме във тая чета,
насреща на живота зъл.
Пасяхме кравите в "балкана".
И тичахме напред-назад.
В мен тая приказка остана
като вълшебен звездопод.
В гората кършехме тояги,
бастуни правехме от тях.
И бяхме си и мили-драги,
и правехме от всичко смях...
Щуряхме в гъстите радики.
Лудяхме в близкото дере.
В "Хисаря" търсехме антики...
И правехме какво ли не!
Щом чужд махленец ни нападне,
ний вкупом влизахме във бой...
Печахме желвите по пладне...
Какъв живот бе, Боже мой!?
Но стършелите по стадата
превръщаха смеха ни в плач!
Стадата гонеха в гората
и бяха нашият палач!
А често срещахме и змии.
Те всяваха у всички, страх...
Страхувахме се от стихии...
Човекът винаги е плах!
За ученето в мойто детство,
за школото не споменах...
Това не беше от кокетство,
та аз света от там познах!
В училището другарувах,
а и света широк познах,
но за него аз тъгувам,
щото в ключ аз го видях!
Аз днеска в селото щом стъпих,
и туй за школото разбрах,
от глупостта в сълзи се къпя
и като треснат останах!...
26.09.2009г. с. Драгойново
© Христо Славов Todos los derechos reservados