Каза ми преди един поет:
„В живота ти, каквото и да става,
никога не спирай да обичаш!”
Приех приятелския му съвет
и без дори да го съзнавам,
към теб веднага се затичах,
към твоя безтегловен силует.
И неусетно, без да проумявам,
развълнуван вече се заричах
... в мен и теб...
Наяве ли си, или само сън?
Шепна в миг на просветление:
„За мене друга няма,
а за теб пък – друг...”
Бушува страшно бурята навън...
Но вече има ли значение?
Нали сме заедно, сега и тук...
Сами, насред безбрежна степ,
потънали във сладко упоение.
Гори в нас вечен огън
... в мен и теб...
© Александър Todos los derechos reservados