5 nov 2011, 21:44

В мене сълзи - цели язовири… 

  Poesía
1513 0 23

Синът ми каза “Тук е по-просторно.

Оттатък, дето татко ми почива,

гората пази сянка и не дава

душата му да полети на воля…”

 

Погледнах аз простора, мили татко -

над тебе гарвани прелитат, грачат.

Летят и дебнат те, макар високо…

поливам гроба, а във мене плача...

 

Той, мраморът е бял, като душата,

която в тебе дишаше неспирно.

Дори на враг отваряше вратата

и гледаше го с поглед строг, но мило.

 

Приличаше ти твойто благородство -

та всички хора спомнят те с усмивка.

Децата, дето учил си, ти липсват,

Там с музиката твоя ти отлитна...  

 

А нотата на мрамора потрепва,

златисто се опитва да засвири…

За кой ли път те милвам

                        с поглед кретащ,

а в мене сълзи - цели язовири…

 

 

Мили приятели, дано близките ни, отлетели високо, почиват в мир...

© Криси Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??