Аз във студентството си бях юнак,
капризите ми бяха чужди,
държах със гордост черния петак,
и се разделях в крайна нужда.
Шкембе чорбата бе за мене лукс.
Не винаги тя с мене беше...
Не бе капризен моя селски вкус,
но винаги ми се ядеше...
Щастлив бях можех ли да събера,
на филм да ида със момиче,
след туй цял месец котките дерях,
докато дните му изтичат...
Макар и беден, чувствах се богат,
и син бях аз на дързостта си...
Бях като собственик на този свят!
И обожавах младостта си!
Сега аз пак не съм богат,
но съм почитан в обществото.
И пак не си мечтая за Палат,
а път да соча на Доброто!
04.12.1975г- София
© Христо Славов Todos los derechos reservados