... о küçük dünyamda...*
(... в онзи мой мъничък свят...)
… толкова колкото резен смокиня
натъкмила съм вкусен обяд
и претоплям го вече години…
и присипвам бездънна вселена
а от облаци свила съм чаени чаши
малки звезди изпопадат по устни
скрили в ъглите следи беловласи...
от закърнели прегръдки плета одеяло
после пришивам в пердетата зими
някъде в двора разцъфнал е вятърът ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.