8 jul 2008, 8:18

В мрака на нощта 

  Poesía » De amor
790 0 1

Комари не плашат ме сега,

хапят повече сините очи,

душата празна е сега,

няма го дъха вълшебен тук до мен.

 

В съня ми желая да те срещна пак,

с длан да докосна кестенявите коси,

пак в жарава да се къпя

и миг след миг сърцето ти да слушам.

 

Още споменът изгаря ме отвътре,

нежното докосване,

шепотът на тъмен силует,

просната до мен,  затаила дъх.

 

Сгушена в леглото,

легнала на мойто рамо,

сякаш искаш да ми кажеш нещо,

но мракът твърде черен е. Мълчиш.

 

С пръст вълшебен притваряш моите уста,

а после

с устни сочни, жадни,

впиваш се в душата ми кървяща.

 

Разбиваш каменна обвивка,

сега сърцето ми свободно пее,

но в окови от любов,

сила нямам оковите да счупя, а може би не искам.

 

Сега те няма,

в мрака черен изчезна ти,

погълна те скърцаща врата

и светлината в сърцето ми угасна.

 

А възглавницата празна,

неприветлива, корава,

чака те,

не проумявайки ЗАЩО ТЕ НЯМА.

 

 

 

© Ол Ол Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??