в-на

24 feb 2009, 17:59

Poesía

447 0 0

през призмата
на ослепелия ми сън
в безмълвен танц
като гръб на котка
се превивам
на малка масичка
в кафе със стол
един единствен

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.