В началото е комедия

                               Останаха за сурвакари внуците в чужбина,

                               но и така щастието не ме подмина.

                               Рано-рано, в зори от махалата,

                               да спазят обичаите и правилата

                               дойдоха сурвакари цяла дружина –

                               малки, големи, с мустаци двамина.

                               Застана тая дружина многоока

                               пред заключената врата на блока,

                               заоглежда вътре, вън, да проумее

                               как неочакваното препятствие да преодолее,

                               да изкаже на стопаните новогодишни пожелания,

                               да задоволи своето любопитство и желание.

                               Напред-назад въртя се преди да разбере,

                               че от тука келепирец не ще прибере,

                               че заек от тая трънка

                               скоро няма да изскочи навънка,

                               сви байрака и в снежните зори

                               тръгна да тропа на други врати.

                               Гледах с интерес, скрит зад пердето,

                               какво става, как е навън дереджето

                               и може би да направих грях,

                               но да ѝ отворя не посмях,

                               че сурвака в града тая дружина

                               рядко, но през цялата година.

                               Често това ,,благородно" дело

                               го върши ден и нощ на село.

                               ,,Сурвака" баба, дядо за здраве,

                               та ги е оставила без сън и здраве.

                               Горките те, нямат си рамо да си поплачат,

                               а Бог е високо, цар далеко, да се оплачат!