Реката си отива – като сън.
Реката си отива като спомен.
И дълго после в падналия мрак
тополите мълчат като на помен.
Мълчи тревата. Птиците мълчат.
И в тази тишина – ненакърнима,
Балканът се намята с ямурлук
преди да дойде истинската зима.
Онази дето – ръси талашит…
И дето прави – облаците бели,
а после си създава собствен мит,
сред птиците в небето отлетели. ...