На утрото в най-синята мъгла,
когато още кротко спят цветята
и птиците са в топлите гнезда,
а сребърните капки на росата
целуват леко крехките треви
с прозрачни устни - миг кристална свежест,
когато сънно вятърът мълчи,
преливам се в магическата прелест
на светлите отблясъци зора.
Събуждам се за огнено начало.
Под стъпките ми вечната земя
вибрира, вдъхновено отмаляла ...