31 jul 2014, 22:25

В негатива на видимия спектър 

  Poesía » Otra
1585 2 19

Хроничното безсъние укрепва

гнева под изтънелите клепачи.

От негативите на слънчевия спектър

създаваме реалност. Хилава и мрачна.

И всеки дъжд е повод за раздяла

със лятото, със птиците и със сърцето.

Развили сме алергия към бялото,

в което се прераждат цветовете.

Забравили сме за пръстта под ноктите,

и за душите, с нестинарски гени.

И вярваме, че светлото е клопка,

усмивката – свръхдоза чист арсен.

Развили сме амнезия на чувствата,

парализа на лудостта първична.

От много хора пътят ни е пуст,

недостигът на нежност е критичен.

Прелюдия към смърт или пък плът без вени...

Животът няма грам претенция за име.

В съня на нестинарските ни гени

небето е убийствено... до синьо.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??