В невидимата мрежа на мечтите

заплетох чувства и сърце.

Духът ми бродеше усмихнат сред звездите,

по-лек от пухено перце.

Но времето за празници изтече,

разми се цветната дъга...

И стиховете, още неизречени,

останаха си под снега.

Далечни стъпки... Някой си отива,

навярно му е скучно тук?

Да е до мен причина не открива,

светът за него ще е друг.

Боли, като от нож, забит в гърдите

умиращата ни любов.

Къде ли има билки лековити,

да я възкръснат с благослов?!