В невидимо зелено начертание
умът е с търсещ всеобхватен взор.
Очи проглеждащи сред див простор
очакват изгреви за изпитание.
Чрез тайнството на светло упование
напуска самотата своя двор
и чувствените лабиринти в хор
рисуват знаци живи със старание.
От корени дълбоки вяра нова
стебло огромно ще издигне... Чудно
дървото на живота се разлиства.
Най- мрачната картина е готова
да се смени със слънце ранобудно.
Денят на пролетта любов изписва.
© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados