В нищото
В девет октави
и в няколко аколади
( калиграфски
разхвърляни
върху листите)
се роди завистта
и веднага намрази
любовта
в многоликата истина.
Не разбрахме
тогава
какво предстои.
Не доказва(х)ме
никому своето.
Аз все още съм
неговата мелодия,
а пък той
все още боботи
с баса си
(своята партия!)
в ниското.
Не напуснали
родните си
октави
вплетени
в дисонантното ежедневие
на невежата
изпълнителска суета
търсим
своето избавление.
В нищото! Тук и сега.
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados