В нощта

Целунаха се нежно във нощта

очите ни така различни,

прегърнаха се страстно в самота,

забравили за чувствата предишни.

Изгряла беше пълната луна

и нямаше тъга, тревоги,

и някак странно беше след дъжда

да бъдем толкова щастливи.

В сърцата ни бушуваше пожар,

той миналото заличава,

а тази нощ бе само чуден дар

и с щастието ни пленява.

Не знам дали ще продължи

сънят да сбъдва всички мисли,

но зная, че със теб на сутринта,

ще бъдем пак така различни.

              Мария Мустакерска