21 mar 2012, 14:57

В нощта на моята душа 

  Poesía
684 0 0



В нощта на моята душа


В нощта на моята душа

се сгуши ти и слънцето изчезна;

не ще успея аз да утеша

тъгата ти в нощта беззвездна.

Кръвта изстина, мина цяла вечност,

в двореца на греха лежахме двама,

изгубена, надеждата отнесе

последния копнеж, една измама.

И храмът стана тих, като пустиня,

а дяволът се сви срещу олтара,

животът във вселената застина

и аз си тръгнах, моят грях остана.

© Кат Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??