1 feb 2007, 11:11

В О Й Н А 

  Poesía
553 0 4
Вият като опело сирени,
въздухът сгъстен е от тъга.
Душите ни са сгърчени, ранени,
щом засмърди отново на война.
Децата със сълзи вместо усмивки
поливат си невинните лица.
Страхуват се дори да се опитат
да кажат с глас, че искат свобода.
Жените месят мъка и тревога,
молитви слагат в хляб вместо мая.
А гарвани крещят със гняв към Бога
като развети черни знамена. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??