Борови клонки плахо надничат
през детските ми години.
Последни дни и часове изтичат.
Годината ще дойде, но ще мине
като навито на кълбо вретено.
Остават спомени с ухание зелено...
Дванайстата от новата ни ера!
Толкова щастие във нея преживях.
Догонваше ме мера според мера.
Като бенгалски огън грях,
когато радостта си тихо вдишвах.
Не мога с думи даже да опиша. ...