Седя си аз, а капките капят,
дори по-уморени от преди.
Поглеждам към ъгъла - и помен от теб няма,
ето... още една капка по бузата ми се стопи.
И на дъжда му омръзна да вали,
и на чадъра стана му студено.
И минувачите ледено ме гледат с очи,
а ти не идваш - 5 минава,
улицата става по-пуста от преди.
Вече мрак пада, а аз седя подгизнала навън.
Поглеждам часовника си с нежелание.
А може би чакам не теб, а деня... Поредния ...