Демони в главата ми крещят,
всеки дърпа накъдето иска,
ангели безпомощно пищят,
не оценили навреме риска.
Аз-ът ми за хероин тъгува,
вярва, че болката ще изгори,
че всички рани ще излекува
и няма вечно да боли.
Дъхът ми спира като за последно,
изцъклили са се и двете ми очи,
искам да изчезна безследно,
опръскан с чуждите сълзи.
Но Господ Бог ми дава време,
всеки ден – безценен дар,
всяка секунда – ужасно бреме,
всяка мечта – тежък товар.
А демони в главата още крещят
не могат място да си намерят,
но ангелите вече не пищят,
защото ако гъкнат, ще ги изселят.
© Никой Нищо Todos los derechos reservados