***
бели нишки...
по косите ми
заплита времето,
като пътища,
съзряли
неизбежното,
сресвам ги
пред огледалото
с въздишки
и сънувам
вечер детството... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.