Мраз и лед сковаха земята,
замръзнаха и нашите души,
с тъга си спомняме за лятото,
за галещите слънчеви лъчи.

Очакваме с надежда пролетния вятър,
който в миг леда ще разтопи
и щъркелът - на топлината пратеник -
с крилата си ще сгрее нашите души.

Пролетта ще дойде ароматна и красива,
ще се разтвори всяка цветна пъпка,
ще се отворят и душите ни щастливи,
теменужен аромат ще следва всяка наша стъпка.

Ще зажужат пчели в разцъфналите клони,
а слънцето с усмивка ще ни гали,
тъгата със вълшебна пръчка ще прогони
и само спомен ще останат всички зимни хали.

Аз знам, че ще дочакам дъхавата пролет -
сърцето ми изпълва се с надежди;
душата ми се готви за поредния си полет,
за омаен аромат и слънчеви копнежи!

val- Валентина Цвяткова