Не отминавай скоростно и тази гара,
какво, че пак съм пътник без билет,
но виж, в ръцете си държа китара
и пея песните на нероден поет.
Ако отминеш няма да ги чуеш,
а с тях ще ти платя, че друго нямам.
Не отминавай! На редовните, знам, само спираш,
но те парѝ, а аз сърце... ти давам...
Не отминавай, чуй ме ти, не отминавай,
по-важно няма ли от някакъв билет?
Но, ако направиш го, не съжалявай,
че не качи.... последния поет...
02.07.2023.
© Георги Каменов Todos los derechos reservados
Емоции, дори не ми се пише повече с думи, просто като телепортиране в миналото ми дойде.