В очакване, звездите с мен сънуват
Денят дойде... Пак трябва да заминеш.
И пак не съм готова за раздяла.
Лъжа е – времето, че ще отмине
тъй бързо, като мисъл отлетяла.
А липсата ти тягостно присъства,
Изпълва ложето и всяко кътче...
Усещам още сплетените пръсти –
разпиляват... и сбират ме по късче...
Стопяват се от календара дните...
В очакване, звездите с мен сънуват...
Ту тъжни – мислите, ту в страх се скитат,
по тайни пътища към теб пътуват...
Денят дойде... И ето, че се връщаш.
В гърдите пламнал е пожар стихиен!
Нѝ дните ни... нѝ нощите са същи –
сърцето истински тогава бие!
Пепи Петрова
© Pepi Petrova Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Кремена!
-
Чудно!
-
Оооо, още една звездичка към другите! Може да е малка звездичка, но дава крилааааа! Благодаря от сърце, г-н Тенев! Трогната съм! Благодаря ви приятели, че харесахте и коментирахте! Благодаря и на всички, харесали анонимно или прибрали в "любими" и на тези, които спряха на страничката ми! Приятна неделя ви желая!
-
Красива приказка за любовта с вълшебен край!
-
Разкош!
-
Пепи, поезията ти докосва и предизвиква вълнение! Поздравявам те!
-
Комплименти, Пепи! Нещо изстрадано и познато! Докосна ме дълбоко!
-
Времето може да е и враг, и приятел: както лекува, така и убива...
-
Напомни ми за казармата, за дните преминали в очакване на любимия. Наистина бие сърцето при завръщането му. "Ни дните ни... ни нощите са същи"
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
