От радостта било или от мъка,
превръщам се във силует и плача.
Не ти обръщам гръб аз за разлъка,
не искам да ме виждаш плачещ в здрача.
Понякога пробождаш ме с жилата
на бледите съмнения и падам.
Не ми личи, нали... а тя, душата
ранена е... боли ме... тихо страдам.
Но никога не ще ти го покажа.
В страданието, мила, пак съм твой
и както винаги с любов ще кажа
" Прекрасна си! " и " Ти си ангел мой! " .
Какво, че днес сърцето ми се пука.
Прощавам ти за думите горчиви,
защото знам, че утре ще си друга
и с теб ще имам мигове щастливи.
Не бива егото над мен да властва,
не мога в гордостта си да се влюбя.
И обичта с търпение израства,
и чувствайки те, теб не ще изгубя.
Внимавам с нещо да не те обидя.
Каквато си, такава те желая.
В очите ти живот по- нов щом видя
светът ми се променя... и мечтая.
© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados