Светът се събуди, разтърка очи,
огледа се бавно, за пръв път без грим.
Суетно потърси, там нещо добро...!
Лицето му тъмно, се сгърчи във стон!
Ужасно изглежда, защо до сега,
не беше проглеждал, невкусвал вина!?
Защото овчари, пъдари тъй-зли,
с фалшивите лаври, с фалшиви игри,
го водеха гузно, към пропаст и ад,
представяйки себе си, в светъл каданс!
Огледа се бавно, видя тъмнина,
Но гордо изправен, не сведе глава. ...