1 nov 2016, 7:42  

В онази нощ 

  Poesía » De amor
497 1 7
В нощта на подранила мека есен,
люляна от надежди и съмнения,
какъв незнаен вятър те понесе,
че спря се неочаквано при мене?...
Ухаеше, тежеше сякаш мракът
в упойващ дъх на зреещи смокини.
Разбрах, че теб отдавна съм те чакал!
Жена с душа и с образ на богиня!...
И беше нощ на споделена радост!...
Във тайнството замряха часовете...
Смокини се разпукваха от сладост...
Танцуваха звездите по небето... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??