22 sept 2022, 9:43

В опити за летене 

  Poesía » Formas graves
363 1 2

От няколко си памтивека 
или, откакто свят светува 
крила поискал е човека 
преди от дъно да изплува. 
И колко болка причинил е, 
че не е волен, като птица. 
Ръце, прегръдката спестили 
в душата удрят ти плеснѝца. 
Добре, че повече мастило 
излях от кръв, да пиша строфи. 
Да пази Господ тази сила! 
(С летежа правя катастрофи.)
Нима виновен съм, че молих 
любов почти, като просѝя? 
Пред мен се раждат хоризонти, 
очи от мъка щом изтрия... 

 

Стихопат. 
Danny Diester

24.10.2021

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??