Стефания.1 (Стефка Брайнова)
16 51
5 abr 2018, 1:23

В памет на баща ми 

  Poesía » Otra
4792 2 2

Неизплакани сълзи в очите ми напират

и гърлото от мъка почва да боли,

отдавна татко си отиде,

но този огън продължава да гори.

 

Понякога те виждам във съня си –

усмихнат, снажен, младолик

и казваш ми: "Добре съм, дъще,

за децата се грижи, не ме мисли"

 

"Добре съм" – казвам ти и аз,

но някой шепне в моето ухо:

" Колко ли добре е птицата,

птицата с пречупено крило? "

© Стефка Брайнова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??