В памет на Велко Кънев

13 dic 2011, 6:06

Poesía » Otra

1056 0 25

Нима животът свършва изведнъж,
като хипноза
под ласката на декемврийски дъжд,
с две тъжни рози.
Смъртта е безпощаден сценарист.
След тази роля
какво остава – звезден бенефис.
Завеса, моля!
Днес сценографите декор строят
в небето, горе –
към нова сцена ти поемаш път:
Бон шанс, Актьоре.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

В памет на Велко Кънев

Искате да прочетете повече?

Propuestas