Constantine (Императора)
9 7
8 jul 2008, 11:14

В параклиса 

  Poesía » De amor
870 0 2
                    Дъх на тамян и босилек,
                    на старо изядно дърво
                    се впива във всичките жили
                    на моето грешно тело.

                    Иконата тихо аз гледам
                    и шепна молитви на ум
                    за тази, която замина,
                    за нейния нежен парфюм.

Запалих свещ и се взирах в нея, докато пламъкът й не угасна, задушен от тежката миризма на билките пред портрета на светеца.

                    Замислен се кръстя, потъвам
                    в живота капризен и - звън!
                    Лъх облъхна, спъна, подкоси ме -
                    беше нейният нежен парфюм.

© Императора Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??