Дъх на тамян и босилек,
на старо изядно дърво
се впива във всичките жили
на моето грешно тело.
Иконата тихо аз гледам
и шепна молитви на ум
за тази, която замина,
за нейния нежен парфюм.
Запалих свещ и се взирах в нея, докато пламъкът й не угасна, задушен от тежката миризма на билките пред портрета на светеца.
Замислен се кръстя, потъвам
в живота капризен и - звън!
Лъх облъхна, спъна, подкоси ме - ...