В ПАСТЕЛНИ КРАСКИ

Нощното небе е в пастелни краски.
Светлосенките се стапят глухо в прах.
Звездите са покрити в светли маски.
На луната свири невидимия Бах.

Душата ми се лута в тъмните пътеки,
отдавна забравила - къде е тръгнала.
Тук стъпките мои са плаващо леки.
Отново съм русото момиче пъргаво.

Тичам боса по тучни зелени поляни,
венчета плета от красиви полски цветя,
но пред мен се разтварят черни ями,
глутница вълци в ярост отварят уста.

Облаци сплитат светкавични въжета,
кълбовидни мълнии около нозете ми.
Не зная вече дим ли съм, или комета.
Усещам трепета зовящ на сърцето си.

Усмихвам се на зората, първия лъч.
Всичко остана в миналото, съня ми.
Денят се ражда нов с човешката глъч.
Върви, животе! Продължи... с обичта ми...

22 02 2017