Киселото вино ме опиянява,

но не колкото мисълта за теб,

не колкото въображаемата ти поява

и думите: „Обичам те! Ела с мен

да изградим свой дом с нашата любов,

където да останем съхранени

от застигащите ни проблеми

и духовната ерозия

на другите.“

Тези думи чувам във мечтите си.

И дори пияна зная, че не са от теб,

а са само празен звук в главата ми...

Та дори и виното не ще да ме накара

да повярвам, че са твои, не

за жалост моя.