В планината
Небето бездънно е синьо.
Препуска небесният кон...
Опивам се, като от вино,
във скута на топлия склон.
Далече от хора и думи,
оставен съм в себе си сам...
Претеглям изминати друми.
Пречиствам се, като във храм!...
Нашепват легенди горите...
Душата ми пълнят с покой.
Аз тук съм в пустиня велика,
но в тази пустиня съм свой!
© Христо Славов Todos los derechos reservados