Не гледаш в мен, а встрани,
очите ти остават ми спомен,
болнави сякаш са те,
бягащи, не искащи мен.
Играеш с мен като играчка,
омръзнала на малко дете,
захвърляш я някъде там далече,
забравена, че я имаш въобще.
Знаеш, че гледам само теб
и изпълваш деня ми с лъч на надежда,
озаряваща мрака, превръщаш го в ден,
за ново начало и за новия плен.
Пленен от теб оставам аз,
затворник, окован в тежки вериги,
захвърлен в тъмницата, забравен,
чакам милостта ти да ме спаси.
Разкъсай тези окови, строши ги,
избави ме от тази съдба,
затворника изкарай навън
и покажи ми, че има светлина.
© Джимбо Todos los derechos reservados