В плен на красотата, в плен на любовта,
всяка нощ към мене идваш ти в съня,
стъпките отекват в стихналия град,
всяка нощ си хубав, по-красив и млад.
Пак във тишината твоят глас звучи,
със очи големи ме поглеждаш ти,
образът нетраен как да съхраня,
как да го опазя аз и през деня.
Сутрин се събуждам с твоето лице,
чувствата ще пазя в моето сърце,
няма на земята обич, светлина,
ако теб те няма в моята душа.
Слънцето ми носи много красота,
но без тебе тя е мрак и пустота,
нека всички нощи бъдат в моя ден,
нека всички чувства да запазя в мен!
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados