7 ago 2015, 12:02

В почуда 

  Poesía
482 0 6


В кехлибарена дреха
залез се стича,
припламва в морето
последната жар.
Луната свенливо
зад облак наднича
и мечтае
за небесен пожар.
В тръстиката даже
вятър не шушне,
в цветовете на лилия,
в почуда,
ароматът е спрял –
дали над водата
снага да извие
или теб да загърне
с магичен воал…


… че ти си
мой таен пристан
и олтар.

 

 

© Ласка Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Одухотворена поетика!
    С възхита, Ласка!
  • Чуден стих, въздействащ и красив!
  • Да, всичко! И аз само ще се усмихна!
  • Поредната ти фрапираща творба! Много ми допадна с тази ярка образност
    сътворила чудесен пейзаш.Красиво и емоционално е представена цялата
    творба!
    Поздравление и хубав ден!
  • УНИКАЛНО КРАСИВ ПЕЙЗАЖ, пресъздаден по красив и фееричен начин. Изключително чувствено..., - стремя се да не се поддам на емоцията, бликаща след такъв стих - това е много важно, защото в едни такива времена, където са нажежени страстите, ще ни сполетят тежки последици..., ще трябва съумеем да я управляваме правилно...!!!
    "Луната свенливо
    зад облак наднича
    и мечтае...,
    за небесен пожар."
  • Красива залезна картина.Усетих аромата на мечти
Propuestas
: ??:??