8 sept 2024, 13:51  

В поезията диша доброта 

  Poesía » Filosófica, Civil
230 1 10

 

              На режисьора Иванка Шекерова и младите актьори

              от спектакъла "Дишай", по стихове на Ивайло Балабанов.

 


Във залата дъха си затаява – възторга укротила – тишината,

а под прожектор ярък оживява лицето на сценичния пейзаж.

И не очаква зрителят, че тука в дуел ще влязат два враждебни свята.

Артисти вграждат истинска поука. А дързостта набрала е кураж.

 

Че ябълка на непознат с усмивка да подадеш от своята градина

е нещо изненадващо, несвикнал на жест такъв е  лъскавият век.

Забравили да дишат, в надпревара техническа са новите години.

Задъхан от труда да бъдеш – старо и смешно е за младия човек.

 

Пленена от съвременни устройства, не знае даже книга как мирише,

страхува се от нея и разстройство непоправимо има личността.

Ивайло Балабанов в рими плаче, по тях сценарий за пиеса пише

едно сърце със мисия, така че да защити в живота радостта.

 

На стола е проклетото ни време, присъдата от зрителите чака,

нахално е, не знам дали му дреме и може ли човек да му прости.

Опитай се на миналото чисто ти своя корен да откриеш в мрака,

с добро сърце човещина разлиствай и напоявай с вяра всички ти!

 

 

06.09.2024

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Радвам се да те видя, Деси! Аз все по-рядко се появявам тук, благодаря за поздрава!
  • Чудесно посвещение!
    Поздравления за наградата, Мари!🌹
  • "А прошката е на присъдата украса"! - как хубаво си го казала, Доче! Но човек сам решава до къде да съди и кога да прощава. Зарадва ме с коментара си, благодаря ти!💖
    С усмихнато сърце приемам поздрава ти, Светличка!💋Имаш прекрасни стихове, затова приканвам и теб да участваш в конкурси, които могат да ти донесат награди!👍
  • Поздравления за наградата, Мария! 💐
  • Тони, ти винаги успяваш да ме усетиш в стиховете, които пиша и да ме наградиш с добри думи! Сърдечно ти благодаря! Жива и здрава бъди, миличка!💖
  • "На стола е проклетото ни време, присъдата от зрителите чака,
    нахално е, не знам дали му дреме и може ли човек да му прости"

    Че е проклето времето е вярно...
    (и ние сме проклети съответно)
    А прошката е на присъдата украса
    човешкото запазва тя в човека.

    Поздравления Мария, за таланта, наградата, за човещината, която блика в творбите ти!
  • Разбирам какво си изживяла, Мария! Честита да ти е и наградата и още много, много такива моменти да имаш!
    Стихът е много емоционален, абсолютно завладяващ и също много интересна структура! Браво!
  • Спектакълът наистина беше разтърсващ, момичета! Щастлива съм, че имах възможност да го гледам преди моето награждаване в конкурса и ви препоръчвам, ако дойде във вашия град, непременно и вие да го видите! Залата на читалището в Ивайловград беше пълна и цялата запленена! Иванка Шекерова прави чудеса с младите хора в театралните школи, на които е станала ръководител, постановчик и режисьор - с цялата си отдаденост!
    Благодаря ви за добрите думи, които ми оставихте в коментарите си, Мини и Дора!💖
  • "Опитай се на миналото чисто ти своя корен да откриеш в мрака,
    с добро сърце човещина разлиствай и напоявай с вяра всички ти!" Прекрасно! Вдъхновяващо!
  • Много силно посвещение, Мария! Достоверно, отразяващо действителността в която живеем. Но светът се променя много бързо с все по новите технологии, които навлизат в живота ни. Хареса ми начина по който си изразила чувството, което е завладяло душата ти. Благодаря ти, че имах възможност да прочета и се насладя.
Propuestas
: ??:??