Нямаше те във залата.
Странно!
Как тогава се взрях във очите ти -
кръгли, кафяви, немигащи?
Нямаше те
и в полумрака на съседната маса.
Как тогава усещах
всяко твое движение
във периферията на погледа ми?
Нямаше те сред нас и накрая -
прегърнат на общата снимка.
Ти беше този, зад светлината..
Но те нямаше.
Аз обаче те разпознах
- беше в мрака на миналото.
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados